Звук? Камера? Начало! * Sound? Camera? Action! * Dzwięk? Kamera? Akcja!
И така – директно на въпроса. Какво правя тук и защо оставих цяла една България зад себе си, за да дойда за втори път в страна, която познавам, на 1300 км от дома.
През следващите месеци ще бъда доброволец в кино „Космос“ в Катовице, Полша. Най-напред – що е то Катовице и къде се намира на картата.
Катовице е град в южна Полша, приблизително с размерите и населението на Варна. Град на индустрия, модерни сгради и аутсорсинг компании. За моя радост има и много паркове, езера, страхотна музикална зала, театри и фестивали, най-готиния от който организираме ние тук, в кино „Космос“.
A сега по-важното - за кино „Космос“. Сигурно някои от вас са чували за тази стара верига кина от съветско време. И в България си имаме такова – в Пловдив: http://kinokosmos.eu/. Разликата е, че тук хората все пак са намерили начин изтрият праха от историята и да създадат едно уютно ново място, където киното не е просто бизнес, а изкуство, което възпитава. Последното ще обяня след малко.
Та моето кино „Космос“ е част от Silesia Films – голяма регионална филмова институция в Полша. Тук, именно в нашето кино, се намира и Filmoteka Śląska – единственият регионален филмов архив в Полша с над 5000 филма и над 8000 ролки, 35-мм и 16-мм ленти. Още в първия ми работен ден се разходих из огрмоните хладни помещения, където се пазят тези ленти - на 15 градуса по целзий, при определена влажност и винаги затворени врати. Аромат на химикали и история, и ред като в блиблиотека... И усмихнати хора, които ми показаха как се развърта стара лента, минавайки през собствените ми пръсти, как се лепи стара лента – пак в моите ръце, обясниха ми как се чисти стара лента – с бензин или ацетон, и колко хиляди детайли има по това, как се съхранява стара лента.
Тези стари филми не спят зимен сън по шкафовете. Прожектират се, а някои от тях се дигитализират. В киното има две зали. Малката от тях често се превръща в свободна арт зона за най-малките... И ето че стигнахме до основното ми занимание: кино „Космос“ за деца.
Образователният отдел на киното се занимава точно с това, в което най-силно вярвам – с изкуството, което променя хората. А най-лесно, но и най-трудно, е да направиш това с едно дете.
По време на междусрочната ваканция показвахме анимации от различни страни в Европа. Преди и след филмите с децата тук се разговаря – за страните, от които идват филмчетата, за идеите в тях - за приятелството, за изборите в живота, за възможното и невъзможно, за любовта и тн, и тн... Стана ми много странно когато след прожекцията на един от филмите, два пъти децата питат: „А защо там показаха кръв?“... Явно още има и такива деца. И едва ли е случайно, че точно те влизат в киното.
За мой късмет първите ми два уикенда тук не бяха почивни. Имахме уъркшопи по анимация. Първо – две момичета от Чехия, а после екип от Словакия учиха децата на различни техники, с които се прави анимация.
Зелен екран, пиксилация, класическа анимация - неща, които аз самата също виждам за първи път на практика, с очите си.
На моменти се чувствах и аз като дете, което се радва, но иначе това си бяха 4 дълги дни, през които трябваше да пазя 11-12 малки фурии да останат цели и здрави, докато, освен в снимачна площадка, те првръщаха киното в писта за летене, тайна крепост, арена на нинджи и каквото още се сетите. Децата са способни да си измислят игра от всичко, наистина от всичко, от всяко едно ъгълче и всеки един предмет... И когато всичко свърши, остава само едно затишие след буря. Разпиляно изкуство навсякъде и усещането от топлите им прегръдки, с които винаги се разделят...
A тези двама красавци тук – Виктор и Марианка, ми показаха своя първи опит да направят заедно анимация вкъщи. Чудели се какво да правят по време на ваканцията... И честно – досега не бях виждала брат и сестра, толкова привързани един към друг. Много ми се иска да вярвам, че погледнато в един по-общ план през обектива на човешкото, едното има общо с другото.
***
So straight to the point - what I am doing here and why I left a whole Bulgaria behind me, just to come for the second time in a country which I already know, 1300 km far away from home.
In the next few months I will be working as a volunteer in “Kosmos” cinema in Katowice, Poland. First of all – what for God sake is Katowice and where is it on the map?
Katowice is a city approximately with the size and population of Varna in Bulgaria. A city of industry, modern buildings and outsourcing companies. Happily to me, it is also a city of parks, lakes, a great music hall, theatres and festivals, the best of which we organize here in "Kosmos" cinema".
And now the important part: about “Kosmos” cinema. Probably some of you have heard about this old cinema network of communistic times. In Bulgaria we also have one in Plovdiv: http://kinokosmos.eu . The difference is that here people have found a way to sweep the dust off of history and to create a new, cozy place, where cinema is not just a business but art which is also educating (this aspect I will explain later on).
So my „Kosmos” cinema is a part of Silesia Films – a big regional film institution in Poland. Exactly here in my cinema we have the Filmoteka Śląska – the only regional film archive in Poland with over 5000 films and over 8000 tapes, both 35mm and 16mm. On my very first day at work I had a walk around this cool rooms where old tapes are being kept – on 15 degrees C, at a certain level of humidity and always doors closed. A scent of chemicals and history, and order as in a library… The smiley people here showed me how an old tape is being rolled, through my own hands, how an old tape is fixed, again in my own hands, they explained to me how an old tape should be cleaned – with benzine or acetone, and most of all – how many, like thousands of details you need to take care of, in order to keep an old movie tape alive…
What's more, these old tapes are not having their winter sleep on the shelves. They are being screened and some of them are also digitalized. In the cinema we have two halls and the small one is often turned into a free art zone for the little ones… Sooo here we reached the point: my main occupation in “Kosmos” cinema – “Kosmos” cinema for kids!
The educational department of the cinema is doing exactly what I most strongly believe in: changing people through art. The easiest but in the same time the hardest thing to do, is to do that with a kid.
During the semester break we've been showing animation films from different European countries. Before and after the films there were talks with the children – about the countries where the films were coming from, about the ideas of the films – friendship, love, choices in life, about what is possible and what is not, etc, etc… It was quite weird to me when after the screenings of one film, two different times the kids asked: “Why did they show blood on the screen?”… well, thanks God, there are still such kids in the world! And I doubt if it is by chance that exactly those kids enter the cinema.
And again luckily to me – my first weekends here were not days off. We had the workshops “Animation in action”. First – two girls from Czech, and then a team from Slovakia came to teach the kids different techniques on how to make an animation film. Green screen, pixilation, classic animation – all those things I was seeing as well for the first time, before my eyes.
At some moments I was also feeling like a child, having fun, but otherwise these were four long days during which I had to keep an eye on 11-12 little hurricanes who had to stay healthy... while, besides a film set, they turned the cinema into a flying spot, a secret fortress, a ninja arena and whatever else you can imagine. Kids are able to think a game out of EVERYthing, every corner and every single subject. And when all that is over, all that remains after them is the silence after a storm. Traces of art all around, together with the feeling of their warm hugs which they always give for goodbye...
And these two charming kids here – Wiktor and Marianka, showed me their first attempt for a homemade animation film… They “were wondering what to do during the vacation”… Well, honestly – I had never seen a brother and a sister so lovable to each other. And I so much want to believe that seen in the wide shot through the lens of life, these two things are indeed related.
***
No więc od razu do rzeczy: co robię tutaj i dlaczego zostawiłam całą Bułgarię za sobą, żeby przyjechać już drugi raz do kraju, który już znam, 1300 km od domu…
W ciągu kilku miesięcy będę pracowała jako wolontariuszka w kinie Kosmos w Katowicach. Ale zacznijmy od tego: co to za miasto, Katowice.
Katowice to miasto przemysłowe, posiada nowoczesne zbudowanie i jest doceniane przez firmy outsourcingowe. Na szczęście, jest to też miasto parków, jezior, fantastycznej sali koncertowej, teatru, festiwali, a najlepszy z nich zorganizujemy tutaj, w kinie Kosmos.
A teraz coś o kinie Kosmos. Może ktoś z was wie, że kiedyś była taka sieć kinow w czasach PRL-u. W Bułgarii mamy też takie kino Kosmos, ale różnica jest taka, że tutaj ludzie potrafili znaleźć sposób, aby utworzyć nowe miejsce, bardzo komfortowe, gdzie kino, to nie tylko biznes, ale sztuka, która może cię czegoś nauczyć. Ale o tym za chwilę.
No i tak, moje kino Kosmos w Katowicach należy do Instytucji Filmowej Silesia Film – ważnej regionalnej instytucji filmowej w Polsce. Właśnie tutaj, w kinie Kosmos znajduje się jedyne regionalne archiwum filmowe w Polsce, z ponad 5000 filmów i ponad 8000 taśm na 35mm i 16mm. Już pierwszego dnia tutaj miałam okazję obejrzeć te duże pomieszczenia, gdzie taśmy są przechowywane – zawsze w temperaturze 15 stopni C, na określonym poziomie wilgotności i za zamkniętymi zawsze drzwiami. Zapach chemikaliów i historii, i porządek jak w bibliotece. Uśmiechnięci ludzie pokazali mi jak stare taśmy są rozwijane, jak się je klei i to wszystko na moich oczach… Tłumaczyli mi też jak się czyści starą taśmę benzyną lub acetonem, i na jaki szczegóły musisz uważać konserwując starą taśmę…
Ale te stare taśmy nie śpią snem zimowym na półkach. Są pokazywane na projekcjach lub czasami zdigitalizowane. W kinie mamy dwie sale, a ta mniejsza oraz czytelnia często zamienia się w strefę sztuki dla dzieci. Teraz kilka słów o moich najważniejszych obowiązkach w kinie Kosmos.
Dział edukacyjny w kinie Kosmos zajmuje się właśnie tym, w co ja najbardziej wierzę, że sztuka zmienia ludzi. Najłatwiejsze, ale jednocześnie najtrudniejsze to praca artystyczna z dzieckiem.
W czasie ferii zimowych pokazaliśmy tutaj bajki z różnych krajów europejskich. Przed i po seansie rozmawialiśmy z dziećmi o przyjaźni, o wyborach w życiu, o miłości, o możliwościach i trudnościach, itd., itd. Zdziwiłam się, że dwa razy po pokazie pewnego filmu, dzieći zapytały: „А dlaczego pokazano krew?”… No.. wygląda na to, że są jeszcze takie dzieci. I wydaję mi się nieprzypadkowo, że właśnie te dzieci są w kinie.
Miałam szczęście, że moje pierwsze dwa weekendy tutaj nie były wolne. Mieliśmy warsztaty w ramach projektu „Аnimacja w akcji”. Najpierw dwie dziewczyny z Czech, a po nich – zespół ze Słowacji pokazał dzieciom różne techniki tworzenia filmu animowanego. Zielony ekran, pikselacja, animacja klasyczna – to wszystko również dla mnie było pierwszy raz.
Czasami ja też się czułam jak dziecko, które się bawi. To były 4 długie dni, kiedy musiałam mieć na oku 11-12 małych huraganów. I to, dopóki oni myśleli że kino, to można być też lotnisko, twierdza tajemnicza, arena ninjy i generalnie wszystko co można być wymyślane. Dzieci są w stanie grać wszędzie i zprzy pomocy wszystkiego. A, kiedy wszystko się skończy, zostaje tylko cisza po burzy. Sztuka i chaos wszędzie i tylko to uczucie po ich uściskach na pożegnanie.
A te dwoje słodkich dzieci tutaj to Wiktor i Marianka. Oni pokazali mi ich pierwsze doświadczenie robienia animacji w domu. Mówili, że po prostu chcieli coś zrobić w czasie ferii. Szczerze powiem, że nigdy do teraz nie widziałam brata i siostrę, którzy byliby tak mili dla siebie na wzajem. Bardzo chciałabym wierzyć, że w życiu, te dwie rzeczy są faktycznie związane...
